Криптовалутите вече не са нишово явление, а част от глобалната финансова система.
В последните години се появиха милиони нови инвеститори, а цифровите активи се превърнаха в инструмент за инвестиции, плащания и иновации. Но с бързия растеж идват и предизвикателствата – измами, липса на контрол, пране на пари и опасения за защита на потребителите. Именно затова регулациите на криптовалутите са тема, която все повече засяга и Европа, и България.
Европейският съюз вече работи активно по единна рамка за регулиране на пазара на криптоактиви. Най-важният документ в тази посока е регламентът MiCA (Markets in Crypto-Assets), който влиза в сила през 2024 г. и се очаква да започне да се прилага поетапно в следващите години. Целта му е да създаде ясни правила за издаването, предлагането и търговията с криптовалути в целия ЕС. Това означава, че криптоборсите, доставчиците на портфейли и емитентите на токени ще трябва да получат лиценз, да спазват правила за прозрачност и да осигуряват защита на потребителите.
Една от най-важните промени, които MiCA ще въведе, е по-строгият контрол върху стабилните монети (stablecoins). Те често се използват като алтернатива на традиционните валути, но липсата на регулация крие рискове за финансовата стабилност. Новите правила ще изискват от емитентите на такива токени да поддържат достатъчен резерв от активи, за да гарантират стабилността им.
Друг ключов елемент е борбата с прането на пари. Европейските институции ще изискват по-строги проверки на клиентите (т.нар. KYC – Know Your Customer) и проследяване на трансакциите. Така криптовалутите ще се приближат още повече до стандартите на традиционния финансов сектор. За инвеститорите това означава повече сигурност, но и по-малко анонимност.
Какво обаче предстои в България? Като част от ЕС, страната ни е задължена да въведе европейските регулации и да ги прилага на национално ниво. В момента в България криптовалутите не са официално признати за платежно средство, но търговията с тях не е забранена. Националната агенция за приходите изисква деклариране на печалбите от криптовалути и облагането им с данъци, което е първата стъпка към интегрирането на този сектор в икономиката.
Очаква се в близките години България да въведе изисквания за лицензиране на крипто борси и доставчици на услуги за дигитални портфейли. Това ще даде по-голяма сигурност на потребителите и ще намали риска от измами и фалит на компании. В същото време ще изисква и повече прозрачност от фирмите, които оперират в сектора.
Интересно е да се отбележи, че регулациите могат да бъдат както пречка, така и възможност. От една страна, по-строгите правила могат да отблъснат малки компании и да увеличат разходите за съответствие. От друга страна, наличието на ясна и предвидима рамка ще привлече повече институционални инвеститори, които до момента са били предпазливи заради правната несигурност.
За обикновения потребител регулациите ще означават по-голяма защита – яснота какви са правата му, към кого може да се обърне при проблем и какви гаранции има, че средствата му са в безопасност. В същото време, ще намалее възможността за пълна анонимност, която мнозина свързваха с криптовалутите в техните ранни години.
Бъдещето на криптовалутите в Европа и България е тясно свързано с регулациите. Те няма да спрат иновациите, а напротив – ще ги насочат в по-сигурна и прозрачна посока. Криптовалутите вече не са „Дивия запад“ на финансите, а постепенно се превръщат в легитимна част от световната икономика. Въпросът е дали инвеститорите, компаниите и потребителите ще успеят да се адаптират навреме и да се възползват от новите възможности, които предстоящата регулаторна рамка ще донесе.
